1. Проучване на научната литература и изясняване същността и основните характеристики на проектнобазираното обучение.
2. Разработване и експериментиране на модел на обучение за работа по проект с използване на ИТ.
Обект на изследването е познавателната дейност на учениците от VII клас, свързана с овладяване на теоретични знания и формиране на практически умения за самостоятелно създаване на проект.
Учебната дейност се осъществява в часовете по ЗП - ИТ с ученици от VII клас в ОУ ”Георги Бенковски”.
Учебна единица - представяне на учебен план от три урока (модула), където се усвояват основните моменти за създаване на цялостен проект. Посланието е: „Научете КАК се правят нещата и тогава лесно ще можете да покажете ТОВА, което искате! ”
Предмет на изследването в настоящата разработка е използване на проектното обучение и изследване постиженията на учениците от VII клас по ИТ.
Във връзка с установяване на ефективността на предложената иновационна методика се оформя следната работна хипотеза:
Ако в часовете по ИТ се използва проектна работа, съобразена с възрастовите особености на учениците, това може да съдейства за повишаване знанията и уменията за работа с различни информационни технологии.
Методи на изследване и преподаване:
1. Дидактически експеримент:
– констатиращ
– обучаващ
– контролен
2. Наблюдение
3. Експертна оценка
4. Метод на проектите - метод на практическата дейност.
Инструментариум:
1. Работни листове.
2. Предварително подготвена презентация.
3. Тестове за установяване на резултатите.
4. Анкета.
1. Критерии и показатели за оценка на резултатите
Първи критерий
Степен на усвояване на знанията за работа с програмите на Microsoft Office - MS Word, MS Excel, MS PowerPoint; Internet Explorer, Paint. Знания за инструментите, основни правила за работа, овладяване на правила и технологии при практическото им приложение.
Показатели:
1. Висока степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, създава интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, умее да определя последователността от действия при създаване на проект.
2. Средна степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, създава интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, не умее да определя последователността от действия при създаване на проект.
3. Задоволителна степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, среща трудности при създаване на интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, но не умее да определя последователността от действия при създаването на проект.
4. Ниска степен - няма знания за възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, няма представа за възможностите за електронна комуникация, среща трудности при създаване на интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, не знае да съхранява и отпечатва компютърни документи и не умее да определи последователността от действия при създаването на проект.
Втори критерий
Точност при изпълнение на поставените задачи
Показатели:
1. Вестникът има „шапка”, а всяка статия - заглавие и име на автора.
2. Оформлението на вестника е добре структурирано по колони.
3. Съдържанието на вестника е прецизно, пълно и използва подходящ журналистически стил на писане. Източниците са цитирани правилно, добре е направено проучването и написването.
4. Правописът, граматиката и пунктуацията на съдържанието са правилни.
5. Графиките (включително картинки и изображения) са подходящи, добре разположени и имат отношение към темата. Вестникът използва разумно пространство, цвят и дизайн.
Трети критерий
Екипност
Показатели
1. Всеки член на групата е показал работа в колектив и сътрудничество и е допринесъл с равен дял за вестника.
Четвърти критерий
Време за изпълнение на поставените задачи
Показатели:
1. Вестникът отговаря на всички изисквания и възложени компоненти за проекта и се вмества в регламентираното време.
1.1 Същност на метода на проектите
В процеса „обучение - учене" се извършва непрекъснато взаимодействие между учителя и учениците. Ученето има ярко изразен индивидуален характер и при всеки от учениците той се осъществява по различен начин: някой не може да покаже усвоените знания, друг, обратно, въз основа на предишния опит демонстрира забележителни способности, а трети приема определен стил на отношение към предмета и упорито „не иска” да учи. Не може да се отрече индивидуалното възприемане (или не възприемане) на учителя от ученика или обратно, което също оказва влияние върху усвояване на знанията.
Обучението също има индивидуален характер. Преподавайки учебния материал, учителят вмъква в съдържанието на предмета свои емоционални и ценностни оценки. Независимо от желанието на учителя в процеса на обучение влияние оказват неговите убеждения, приоритети, мотивация, житейски възгледи.
Учителят се явява като всезнаещ оракул, който излага истини, но самият процес на познаване и откриване на тези истини често остава зад рамките на ученето. Тъкмо тук възниква проблемът за развиване на творческото мислене на учениците, и като задължително условие за реализирането му на практика - отстраняване на доминиращата роля на учителя в процеса на усвояване на знания и опит.
Въвеждането в педагогическите технологии на елементи от изследователска дейност на учениците дава на учителя възможност не само и не толкова да обучава, колкото да помага на ученика да учи, да насочва познавателната му дейност. Един от най-разпространените днес видове изследователски труд при учениците в процеса на учене е методът на проектите. (23, 2008)
1.1.1 Малко за историята на метода на проектите
Методът на проектите не е принципно нов в световната практика. Той се появява в началото на XX век в САЩ. Наричат го също метод на проблемите и го свързват с идеите на хуманистичното направление във философията и образованието, разработен от американския философ и педагог Джон Дюи и неговия ученик Уилям Килпатрик.
Методът на проектите привлича вниманието и на руските педагози още в началото на XX век. Идеите за проектното обучение възникват в Русия на практика успоредно с разработките на американските педагози. Под ръководството на руския педагог С.Т. Шацки през 1905 год. е организирана една малка група сътрудници, която се опитва да използва активно проектните методи в преподавателската дейност.
По-късно, вече при съветската власт тези идеи започват да навлизат в училище, но не съвсем обмислено и последователно, затова през 1931 год. с постановление на ЦК ВКП (б) методът на проектите е осъден и оттогава до неотдавна в Русия не се предприемат някакви сериозни опити да се възобнови този метод в училищната практика. В същото време той активно и успешно се развива в западните училища. В САЩ, Великобритания, Белгия, Израел, Финландия, Германия, Италия, Бразилия, Холандия и много други страни идеите за хуманистичния подход в образованието на Джон Дюи и неговият метод на проектите намират широко разпространение и получават голяма популярност поради рационалното съчетаване на теоретичните знания и тяхното практическо прилагане за решаване на конкретни проблеми от околната действителност в съвместната дейност на учениците. „Всичко, което научавам, знам за какво ми е необходимо и къде, и как ще мога да използвам тези знания” - това е основната теза на съвременното разбиране на метода на проектите, и затова той привлича много образователни системи, които се стремят да намерят един разумен баланс между академичните познания и прагматичните умения. (28, Метод проектов)
1.1.2 Понятието „метод на проектите”
По определение проектът е съвкупност от определени действия, документи, предварителни текстове; замисъл за създаване на реален обект и предмет; за създаване на различен по рода си теоретичен продукт. Това винаги е творческа дейност. (26, Шрайер, 2007)
Проектния метод в училищното образование се разглежда като някаква алтернатива на класно-урочната система. Съвременният проект на ученика е дидактическо средство за активиране на познавателната дейност, за развиване на креативност и същевременно за формиране на определени личностни качества.
Методът на проектите е педагогическа технология, която е насочена не към интегриране на фактически знания, а към тяхното използване и придобиване на нови такива. Активното включване на ученика в създаването на едни или други проекти му дава възможност да овладява нови начини на човешка дейност в социо-културната среда. (10, Делинешева, 2006)
В метода на проектите като педагогическа технология намира своето реализиране един комплекс от идеи, най-ярко представени от американския педагог и философ Джон Дюи (1859-1952), който твърди следното: „Детството на едно дете не е период на подготовка за бъдещия живот, а самият пълноценен живот. Следователно, образованието трябва да се базира не върху онези знания, които някога ще му послужат в бъдещето, а върху това, което е необходимо на детето днес, върху проблеми на реалния му живот.”
Всяка дейност с деца, в това число и обучението, трябва да е в съответствие с техните интереси и потребности, да се базира върху личния опит на детето.
Основната задача на обучението по метода на проектите е изследването на околния живот от децата заедно с учителя. Всичко, което децата правят, те трябва да правят сами (сами, в група, с учител, с други хора): да планират, да изпълняват, да оценяват и, разбира се, да разбират защо го правят:
v откриване на същността на учебния материал;
v осъществяване на целенасочена дейност;
v обучение, смесващо непрекъснатата промяна на живота и издигането му на по-високи нива.
Програмата в метода на проектите се изгражда като серия от взаимосвързани моменти, произтичащи от едни или други задачи. Децата трябва да се научат да съчетават своята дейност с тази на другите деца, да намират, да набавят знания, необходими за изпълнението на един или друг проект, и по този начин, решавайки своите житейски задачи, изграждайки отношения един с друг, опознавайки живота, децата получават необходимите за този живот знания, при това самостоятелно или съвместно с другите деца в групата, като се концентрират върху жива и житейска материя, и се учат да разбират чрез опити реалността на живота.
Предимствата на тази технология са: ентусиазъм в работата, интерес на децата, връзка с реалния живот, разкриване на водещи позиции при децата, научна любознателност, умение да работят в екип, самоконтрол, по-добро затвърдяване на знанията, самодисциплина.
В основата на метода е развитието на познавателни и творчески навици при учениците, умения самостоятелно да изграждат своите знания, умения за ориентиране в информационното пространство, развитие на критичното мислене.
Методът на проектите винаги е насочен към самостоятелна дейност на учениците - индивидуална, по двойки, по групи - която те изпълняват в продължение на определен период от време. Този подход естествено се съчетава с груповия подход към обучението (cooperative learning).
Методът на проектите винаги предполага решаване на някакъв проблем, който предвижда използване на различни методи, от една страна, а от друга интегриране на знания, умения от различни области на науката, техниката, технологията, творческите области. Работата по метода на проектите предполага не само наличие и осъзнаване на някакъв проблем, но и самия процес за неговото разкриване, разрешаване, което включва ясно планиране на действия, наличие на замисъл или хипотеза за решаване на този проблем, ясното разпределяне на роли (ако се има предвид групова работа), т.е. задачи за всеки участник при условие на тясно взаимодействие. Всички резултати от изпълнените проекти трябва да бъдат, както се казва, „осезаеми”, предметни, т.е. ако това е теоретичен проблем, очаква се конкретното му решение, ако е практически, конкретен практически резултат, който е готов за прилагане. (7, В. Георгиева, 2006)
Предметът на изследване по съдържание може да бъде:
Ø монопредметен - изпълнява се върху материал за конкретен предмет;
Ø междупредметен - интегрира се близка тематика от няколко предмета, например, информатика, икономика;
Ø надпредметен (например, „Моят нов компютър” и т.н.) - този проект се изпълнява факултативно, по време на изучаване на интегрирани курсове, при работа в творчески ателиета.
Проектът може да бъде обобщаващ, когато според резултатите му се оценява владеенето от учениците на определен учебен материал, и текущ, когато за самообразованието и проектната дейност се предлага само част от съдържанието на учебния материал. (2, М. Андреев, 1986)
1.2.1 Основни изисквания при използване на метода на проектите
1. Наличие на значими в изследователски и творчески план проблеми (задачи), изискващи интегрирани знания, изследователско търсене за тяхното разрешаване (например, изследването на демографския проблем в различните региони на света; създаването на серия от репортажи от различните региони на една страна и от други страни на земното кълбо по един и същ проблем, разкриващ определена тема; проблемът за влиянието на киселинните дъждове върху околната среда; проблемът за разполагането на различните отрасли на икономиката в отделни региони и т.н.).
2. Практическа, теоретическа и познавателна значимост на очакваните резултати (например, доклад до съответните служби за демографското състояние на дадения регион; за факторите, които оказват влияние върху това състояние; за тенденциите, които се проследяват в развитието на дадения проблем; съвместното издаване на вестник, алманах с репортажи от мястото на събитията; план с мероприятията по опазването на гората в различни местности; съвместно съчинение на няколко ученици, сценарий за ученически спектакъл и т.н.).
3. Самостоятелна (индивидуална, по двойки, по групи) дейност на учениците.
4. Определяне на крайните цели на съвместни (индивидуални) проекти.
5. Определяне на базовите знания от различни области, необходими за работа върху проекта.
6. Структуриране на съдържателната част на проекта
(с посочени поетапни резултати).
7. Използване на изследователски методи:
· открояване на проблема и произтичащите от него задачи за изследване;
· изтъкване на хипотезата за тяхното решаване, обсъждане на методите на изследване;
· оформяне на крайните резултати;
· анализ на получените данни;
· правене на равносметка, редактиране, изводи (използване в процеса на съвместното изследване метода за „мозъчна атака”,”кръгла маса”, статистически методи, творчески отчети, прегледи и т.н.).
Последното е особено важно, тъй като се отнася по някакъв начин до технологията на проектните методи. Без да се познават добре изследователските, проблемните, търсещите методи без умения да се прави статистика, да се обработват данни е много трудно да се говори за успешно организиране на проектната дейност на учениците. Това са предварителните условия за успешната работа по метода на проектите. Освен това, е необходимо да се владее технологията на самия проектен метод. (16, С. Кръстева, 2007)
Най-трудният момент при въвеждане на изследователски проекти в учебния процес е организирането на тази дейност, и най-вече подготвителният етап.
При годишното разпределение на материала за учебната година, на учителя му предстои да изведе на преден план водещата тема (раздел) или няколко теми (раздели), които ще бъдат „предложени за проектиране”. След това е необходимо да се формулират 15-20 както индивидуални, така и групови теми за всеки клас. Работата върху тях ще изисква от учениците да усвоят необходимите според програмата знания и да получат необходимия опит. Желателно е, темите да се разпределят според сложността им, но това не е задължително. Ученикът трябва да има възможност да избере темата на проекта, организационната форма за неговото изпълнение (индивидуална или групова), степента на сложност на проектировъчната дейност. (20)
Точността при оформянето на проекта се определя от яснотата и коректността при определянето на целите, отбелязването на очакваните резултати, констатирането на изходните данни. Твърде ефикасно е прилагането на методически препоръки или инструкции, където се посочва необходимата и допълнителната литература за самообразование, изискванията на учителя към качеството на проекта, формата и методите на качествена и количествена оценка на резултатите. Понякога е възможно да се отбележи алгоритъма на проектирането или някакво друго поетапно разделение на дейността.
Изборът на тематика на проектите може да бъде различен в различните ситуации. В някои случаи тази тематика може да се определя от специалисти в областта на образованието в съответствие с утвърдените програми. В други, да се предлагат от учители, като те взимат под внимание ситуации по своя предмет, естествените професионални интереси, интересите и способностите на учениците. В трети случаи, тематиката на проектите може да се предлага от самите ученици, които се водят от собствените си интереси, при това не само чисто познавателни, а и творчески и практически.
Тематиката на проектите може да засяга някакъв теоретичен въпрос от училищната програма с цел да се задълбочат знанията на отделни ученици по този въпрос, да се диференцира процесът на обучението. Най-често, обаче, темите на проектите, особено тези, които се препоръчват от органите на образованието, се отнасят към някакъв практически въпрос, актуален за реалния живот, и наред с това, изискващ прилагането на знанията на учениците не само по един предмет, а от различни области, а също така творческо мислене и изследователски навици. По този начин се постига напълно естествена интеграция на знанията. (21)
1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта
При прилагането на метода за решаването на различни задачи с използването на компютър можем да откроим 6 основни етапа, които са представени в таблица 1.
ЕТАПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА
Таблица 1
| Етап | Задача | Дейност на учениците | Дейност на учителя |
| Начало | Определяне на темата, уточняване на целите, избор на работна група | Уточняват информацията, обсъждат задачата | Мотивира учениците, обяснява целта на проекта, наблюдава |
| Плани - ране | Анализ на проблема, определяне на източниците на информация, формулиране на задачите и избор на критерии за оценка на резултатите, разпределяне на задълженията в групата | Формулират задачите, уточняват информацията (източниците) избират и обосновават свои критерии за оценка | Помага в анализирането и обобщаването (ако е необходимо), наблюдава |
| Вземане на реше-ния | Събиране и уточняване на информацията, обсъждане на алтернативи („мозъчна атака”), избор на оптимален вариант, уточняване на плана за дейност | Работят с информацията, синтезират и анализират идеите, изпълняват изследването | Наблюдава, консултира |
| Изпъл- нение | Изпълнение на проекта | Изпълняват изследването и работят върху проекта, оформят проекта | Наблюдава, съветва (по молба) |
| Оценя- ване на резулта - тите | Анализ на изпълнението на проекта, постигнатите резултати, (успехи и несполуки), причини за това, анализ на постигане на поставените цели | Участват в колективния самоанализ на проекта и самооценяване | Наблюдава, насочва процеса на анализ (ако това е необходимо) |
| Защита на проекта | Подготовка на доклада, обосноваване процеса на проектиране, обясняване на получените резултати, колективна защита на проекта, оценяване на информацията, поставяне на задачи и избор на критерии за оценяване на резултатите, разпределяне на ролите в екипа | Защитават проекта, участват в колективното оценяване на резултати - те от проекта, избират и аргументират своите критерии за успех | Участва в колективния анализ и оценяването на резултатите от проекта (по желание), наблюдава |
Най-сложното за учителя в процеса на проектирането е ролята му на независим консултант. (Трудно е да се сдържиш да не подсказваш, особено, когато виждаш, че учениците правят грешки). Важно е по време на консултациите само да се отговаря на въпросите на учениците. Може да се проведе семинар - консултация за колективно и обобщено разглеждане на проблема, възникнал при повече ученици.
По време на изпълнението на проекта при много ученици възникват специфични трудности и преодоляването им е една от водещите педагогически цели при метода на проектите. В основата на проектирането е заложено извличане на нова информация, но този процес се осъществява в неопределена сфера, и той трябва да бъде организиран, моделиран, затова на учениците им е трудно:
· да набелязват водещи и текущи (междинни) цели и задачи;
· да търсят пътища за тяхното решаване, избирайки най-оптималния при дадена алтернатива;
· да предвиждат последиците от избора;
· да действат самостоятелно (без подсказване);
· да сравняват полученото с желаното;
· да оценяват обективно процеса (самата дейност) и резултата на проектирането.
При изпълнението на проекта ролята на учителя се променя качествено. На всички етапи учителят изпълнява ролята на консултант и помощник и основният акцент в обучението се прави не върху съдържанието на ученето, а върху процеса на прилагане на придобитите знания. (22, А. Недкова, 2007)
Ролята на учениците в обучението също се променя: те се явяват активни участници на процеса. Дейността в работни групи им помага да се научат да работят в „екип”. При това се формира такова конструктивно критично мислене, на каквото е трудно да се научат при обичайната „урочна" форма на обучение. Учениците придобиват собствен поглед върху информацията, и тук вече не действа оценъчната формула „това е вярно, а това не е вярно”. Учениците са свободни в избора на начини и видове на дейност за постигане на поставената цел, никой не им казва как и какво е необходимо да правят.
Дори несполучливо направеният проект също има голямо положително педагогическо значение. На етапа за самоанализиране
(5 етап), а след това на защита (6етап) учителят и учениците най-подробно анализират логиката, избрана от проектантите, причините за неуспехите, последиците от дейността и т.н. Осмислянето на грешките създава мотивация за повторна дейност, формира личен интерес към нови знания, тъй като точно несполучливо подбраната информация е създала ситуация за „несполуката”. Подобна рефлексия позволява да се формира адекватната оценка (самооценка) за околния свят и за себе си в този свят.
1.2.5 Оценяване на готовия проект
Както отбелязва Андреев в последните етапи на проектирането и ученикът, и учителят анализират и оценяват резултатите от дейността, които често се отъждествяват само с направения проект. В действителност при използването на метода на проектите има поне два резултата. Първият (скрит) е педагогическият ефект от привличането на учениците в „получаване на знания” и логичното им приложение: формирането на личностни качества, мотивация, рефлексия и самооценка, умение да се направи избор и да се осмислят както последиците от този избор, така и резултатите на собствената дейност. Тъкмо тази резултативна съставна част често остава извън вниманието на учителя, и за оценяване се представя единствено самият проект. Затова Андреев препоръчва начинаещият ръководител на проекти да записва кратки резюмета върху резултатите от наблюденията си на учениците, което ще му позволи да бъде по-обективен по време на самата защита.
Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.
Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?
Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)
1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес
Телекомуникационните мрежи, които позволяват на учениците и учителите от различни страни да общуват помежду си, се появяват в началото на 80-те години. Тогава телекомуникациите се използват единствено като удобен и оперативен начин на контакт, тъй като цялата мрежова работа се ограничава с размяна на писма между учениците. Но, както показва световната практика и многобройните експерименти, за разлика от обикновената размяна на писма, специално организираната и целенасочена съвместна работа между учениците в мрежата може да даде по-високи педагогически резултати. Най-ефикасно се оказва организирането на съвместни проекти въз основа на сътрудничеството между ученици от различни училища, градове и държави. Телекомуникационният проект става основна форма за организиране на учебната дейност на учениците в мрежата.
1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект
Учебният телекомуникационен проект е съвместно учебно-познавателна, творческа или игрова дейност на учениците-партньори, организирана въз основа на компютърна телекомуникация, която има обща цел, съгласувани методи, начини на работа и е насочена към постигане на общия резултат в работата. (3, Н. Атанасова, 2008)
Спецификата на телекомуникационните проекти се състои преди всичко във факта, че те винаги са междупредметни. Решаването на проблема, заложен във всеки един проект, винаги изисква прилагане на интегрирани знания. Но в телекомуникационния проект, особено в международния, обикновено се изисква по-задълбочено интегриране на знанията, което предполага познаване не само на самия предмет на изследвания проблем, но и на националната култура на партньора, и особено на неговото. светоусещане.
Тематиката и съдържанието на телекомуникационните проекти трябва да бъдат такива, че изпълнението им по съвсем естествен начин да изисква прилагането на свойствата на компютърната телекомуникация. С други думи, далеч не всички предмети, колкото и да са те интересни и значими в практическо отношение, могат да съответстват на характера на телекомуникационните проекти. Как да определим кои проекти могат да бъдат осъществени с използването на телекомуникации?
Телекомуникационните проекти са целесъобразни от педагогическа гледна точка тогава, когато при изпълняването им:
¯ се предвиждат многобройни, системни, еднократни или продължителни наблюдения върху едно или друго природно, физическо, социално или друго явление, изискващи събиране на данни в различни региони с цел решаване на поставения проблем;
¯ се предвижда сравнително изучаване, изследване на едно или друго явление, факт, събитие, които са станали или имат място в различни местности, с цел разкриване на определена тенденция или вземане на решение, разработване на предложения;
¯ се предвижда сравнително изучаване на ефективността при използване на един и същ или различни (алтернативни) начини за решаване на един проблем, една задача за намиране на най-ефикасното и приемливо за всички ситуации решение, т.е. за получаване на данни за обективно ефикасен възможен начин за решаването на проблема;
¯ се предлага съвместно творческо създаване, разработване на някаква задача, било то чисто практическа работа, (отглеждане на растение от нов сорт в различни климатични зони) или творческа работа (издаване на списание, вестник, пиеса, книга, музикално произведение, предложения за усъвършенстване на учебния курс, спортни, културни съвместни мероприятия, народни празници и т.н.);
¯ се предлага да се проведат съвместни занимателни, приключенски компютърни игри и състезания.
Организацията на телекомуникационните проекти изисква специална и доста сериозна подготовка, както от страна на учителите, така и от страна на учениците.
От учителя се иска:
умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;
умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;
цялостно преориентиране в учебно-възпитателната работа на учениците по своя предмет в приоритетите на различните видове самостоятелни работи на учениците, в приоритетите на индивидуалната, по двойки, и групови видове самостоятелна дейност от изследователски и творчески план;
владеене на изкуството на комуникиране, което предвижда умения за организиране и водене на дискусия, без да налага своята гледна точка и без да подтиска аудиторията със своя авторитет;
умение да регулира и да поддържа в групата на проекта трайно, положително емоционално настроение;
ако става дума за международен проект, необходимо е практическо владеене на езика на партньора, осведоменост за културата и народните традиции, държавното и политическото устройство на страната, нейната история;
владеене на компютърна грамотност (редактиране на текст, телекомуникационна технология, използване база данни, принтер).
От учениците се иска:
¶ знание и владеене на основните изследователски методи (анализ на литература, търсене на източници на информация, събиране и обработване на данни, научна аргументация на получените резултати, откриване и поставяне на нови проблеми, предлагане на хипотези и методи за тяхното решаване);
¶ владеене на компютърна грамотност, което предполага умение да въвеждат и редактират информацията (текстова, графична), използване на компютърната телекомуникационна технология, обработване на получените количествени данни с помощта на програми за електронни таблици, използване на бази данни, принтиране на информация;
¶ владеене на комуникативни навици;
¶ умение да интегрира самостоятелно получените по-рано знания по различните предмети за решаване на познавателните задачи, които се съдържат в телекомуникационния проект;
¶ в международния проект - практическо владеене езика на партньора;
Какво трябва да умее ученикът в областта на компютърната телекомуникационна технология:
¶ умение да влезе в мрежата;
¶ умение да напише и да изпрати по мрежата писмо;
¶ умение да „прехвърли” информация от мрежата върху хард или софт диск и обратно, от хард или софт диск - в мрежата;
¶ да подреди получените писма в определена последователност;
¶ да влиза в електронните форуми, да помества там своя информация и да чете, да прехвърля наличната в различни форуми информация;
¶ да влиза в Интернет и да ползва неговите услуги.
Както се вижда от гореизложеното, изискванията към участниците на съвместния проект са доста високи, макар че те могат да бъдат допълнени от някои „правила за добрия тон”, без които работата в екип, още повече с партньори, намиращи се на разстояние, е невъзможна.
Към тях преди всичко се отнасят:
ª доброжелателност при всякакви обстоятелства;
ª задължителност при изпълняването на всички задачи в установени срокове;
ª взаимопомощ в работата;
ª старателност и добросъвестност в работата, особено ако тя има характер на научно изследване;
ª пълно равноправие и свобода в изразяването на мисли и идеи. (17, Марулевска, 2008)
Знанията за типологията на проектите и тяхната структура, при координирането на дейността на учениците в групите.
Към типологическите признаци се отнасят:
1. Доминиращ в проекта метод (изследователски, творчески, приключенски и т.н.).
2. Доминиращ в проекта съдържателен аспект (литературното творчество и научните, екологичните, езиковите, културологичните, географските, историческите, музикалните изследвания).
3. Характер на контактите (между участниците от едно училище, един клас, един град, един регион, една държава, различни държави).
4. Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двойки, по групи).
5. Продължителност (краткосрочни, дългосрочни, епизодични).
В съответствие с първия признак можем да набележим следните видове проекти:
¬ Изследователски проекти. Такива проекти изискват добре обмислена структура, набелязани цели, проектът да е актуален за всички участници, социална значимост, обмислени методи, в това число експериментални и опитни работи, методи за обработване на резултатите;
¬ Творчески проекти. Такива проекти, като правило, нямат детайлно разработена структура, тя само се набелязва и по-нататък се развива според логиката и интересите на участниците на проекта. В най-добрия случай може да се договори за очаквани планирани резултати (съвместен вестник, съчинение, видеофилм, спортна игра, експедиция и т.н.);
¬ Приключенски, игрови проекти. В такива проекти структурата също само се набелязва и остава отворена до приключването на проекта. Участниците приемат определени роли, обусловени от характера и съдържанието на проекта. Това могат да бъдат някакви литературни персонажи или измислени герои, имитиращи социалните или делови отношения и усложнения с измислени от участниците ситуации. Резултатите на такива проекти могат да бъдат набелязани в началото на проекта, но могат и да се очертаят едва към края му. Нивото на творчеството тук е много високо;
¬ Информационни проекти. Този тип проекти е насочен към събирането на информация за някакъв обект, запознаването на участниците в проекта с тази информация, анализът и обобщаването на фактите, предназначени за широката аудитория. Такива проекти, също както и изследователският, изискват добре обмислена структура, възможност за системни корекции в процеса на работа върху проекта;
¬ Практически ориентирани проекти. тези проекти се отличават с набелязания от самото начало резултат от дейността на участниците в проекта. Освен това, този резултат е задължително и ясно ориентиран към социалните интереси, интересите на самите участници (вестник, документ, видеофилм, аудиозапис, спектакъл, програма за действия, законопроект, справочен материал и т.н.).
Такъв проект изисква добре обмислена структура, дори сценарий за цялата дейност на неговите участници с определени функции за всеки от тях, ясни резултати и участие на всеки в оформянето на крайния продукт. Тук е особено важно доброто организиране на координираната работа в поетапните обсъждания, коригирането на съвместните и индивидуалните усилия в организирането на презентацията на получените резултати и възможните начини за прилагането им на практика.
По втория признак с преобладаващ съдържателен аспект, проектите могат да бъдат:
] Литературно-творчески проект. Това е най-разпространеният вид на съвместните проекти. Децата от различни възрастови групи, различни държави, различни социални прослойки с различно културно развитие, различна религиозна ориентация са обединяват в желанието си да творят, да напишат заедно някакъв разказ, повест, сценарий за видеофилм, статия за вестник, алманах, стихове и т.н.;
] Естественонаучните проекти най-често са изследователски. Те имат ясно набелязана изследователска задача (състоянието на горите в дадена местност и мерки за тяхното опазване, най-добрият перилен препарат, пътищата през зимата и т.н.);
] Екологичните проекти също изискват използване на изследователски, научни методи и интегрирани знания в различни области (киселинни дъждове, флора и фауна на нашите гори, исторически и архитектурни паметници в промишлени градове, бездомни домашни животни в града и т.н.);
] Езиковите (лингвистичните) проекти са извънредно популярни, тъй като те засягат проблема с изучаването на чужди езици, което е особено актуално в международните проекти и затова предизвикват много голям интерес у участниците в проектите, културологичните проекти са свързани с историята и традициите на различни държави. Без културологични знания е много трудно да се работи в съвместни международни проекти, тай като е необходимо добро познаване на особеностите на националните и културните традиции на партньорите, на техния фолклор;
] Спортните проекти обединяват деца, които се увличат по някакъв вид спорт. В работата по тези проекти те често обсъждат предстоящите състезания на любимите отбори (или свои такива), методиката на тренировките, споделят впечатленията си от някакви нови спортни игри, обсъждат резултати от големи международни състезания;
] Историческите проекти позволяват на участниците да изследват различни исторически проблеми, да прогнозират развитието на някакви събития, политически или социални, да анализират исторически събития и факти;
] Музикалните проекти обединяват партньори, които се интересуват от музика. Това могат да бъдат аналитични или творчески проекти, когато децата могат дори да съчинят някакво музикално произведение и т.н.;
Колкото до такива признаци като характер на контактите, продължителност на проекта и брой на участниците му, те нямат самостоятелна стойност и напълно зависят от вида на проектите, избрани според гореспоменатите признаци.
В работата по проектите, не само изследователските, основен метод е изследователският метод (и затова ще се спрем върху характеристиката на този метод).
Изследователският метод или методът на изследователските проекти се базира върху развиване на умения за опознаване на околния свят въз основа на научна методология, което е една от най-важните задачи на общото образование. Учебният изследователски проект се структурира въз основа на методологическия подход: определяне на целите и формулиране на хипотеза за възможните начини за решаване на поставения проблем и резултатите от предстоящото изследване, уточняване на набелязаните проблеми и определяне на процедурата за събиране и обработване на данните, събиране на информацията, нейното обработване и анализ на получените резултати, подготвяне на съответния отчет и обсъждане на възможностите за прилагането на получените резултати. (15, Костова, 2006)
Реализирането на метода на проектите и на изследователския метод на практика води до промяна в позицията на учителя. От носител на готови знания той се превръща в организатор на познавателната дейност за своите ученици. Променя се и психологическият климат в класната стая, тъй като на учителя му се налага да пренасочи своята учебно-възпитателна работа и работата на учениците към различни видове самостоятелна дейност, като приоритет имат дейностите от изследователски, откривателски, творчески характер.
Въз основа на проведената общодидактическа типология на телекомуникационните проекти се открива възможност за разработване на проекти по конкретни учебни предмети или по-точно предметноориентирани проекти, т.к. е много сложно да се разработят чисто „математически” или „биологически" проекти, всички те са много или малко интегрирани, междупредметни. Затова може да се говори за специфика на типологията по отношение на целевата насоченост на проектите.
Като пример може да се приведе типологията, ориентирана към изучаване на чуждите езици, най-адекватната за целите на обучението, които се превръщат и в типологически признаци: практическо усвояване на езика, лингвистично и филологическо развитие на учениците, запознаване с културологическите и краеведческите знания със ситуативния и комуникативния характер на общуването. (12, Дойков)
В съответствие с посочените признаци можем да предложим следната типология на телекомуникационните проекти по чуждите езици:
1. Обучаващи проекти, насочени към овладяване на езиковия материал, формиране на определени речеви навици и умения.
2. Лингвистични проекти, насочени към:
· изучаване на особеностите на езика;
· изучаване на езиковите реалии (идиоми, неологизми, поговорки и т.н.);
· изучаване на фолклора.
3. Филологически проекти, насочени към изучаване на: етимологията на думите;
¬ литературни изследвания;
¬ изследване на исторически фолклорни проблеми.
Културологическите (краеведчески) проекти предполагат развиването на езикови и речеви умения и навици на сравнително напреднало ниво на владеене на езика чрез организиране на междукултурно общуване с цел да се опознае културата, историята, етнографията, географията, икономиката, политиката, държавното устройство на партньорските страни, изкуството, литературата, архитектурата, традициите и народния бит и т.н. От гледна точка на съдържанието, културологичните проекти могат да бъдат:
1. Историко-географски, посветени на:
¬ историята на страната, града, местността;
¬ географията на страната, града, местността;
2. Етнографски, с цел изучаване на:
¯ традициите и бита на народите;
¯ народното творчество;
¯ етническия състав на народа, живееш на дадената територия;
¯ националните особености на културата на различните народи.
3. Политически, целта на които е запознаване с:
държавното устройство на страната;
политическите партии и обществените организации;
средствата за масова информация и тяхното влияние върху държавната политика; законодателството на страната и др.
4. Икономически, посветени на проблемите, свързани с:
o финансовата и паричната система;
o данъчното облагане;
o инфлацията и др.
Всичките видове проекти, ако са международни, се осъществяват на чужд, обикновено, английски език и затова между другото дават възможност да се реализират и други дидактически или методически задачи. Тези проекти създават условия за общуване в реална езикова среда и изискват познаване на чуждия език. В тази връзка особен интерес предизвикват езиковите (лингвистичните) културологически (краеведчески) проекти. (14, И. Иванов)
Обучението по „Информационни технологии” (ИТ) в прогимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с учебната дисциплина. Тези базисни компетенции са задължителна част от техническата грамотност на съвременния млад човек и създават условия за пълноценното му реализиране в живота.
Постигането на знанията, уменията и отношенията, дефинирани в стандартите, гарантира възможността за решаване на практически задачи и активно използване на компютъра от учениците при усвояване на учебното съдържание по различни учебни предмети.
Обучението по ИТ в седми клас се явява трети етап в обучението по ИТ в прогимназиалния етап като затвърждава, надгражда и развива придобитите в пети и шести клас знания, учения и отношения.
Учебното съдържание е представено чрез очакваните резултати по теми за всяко от четирите ядра, определени чрез държавните образователни изисквания: „Компютърна система”, „Информация и информационни дейности”, „Електронна комуникация”, „Информационна култура”.
Обучението по всяко ядро се осъществява на спираловиден принцип. Заложеното в седми клас учебно съдържание се надгражда в останалите класове. Чрез заложените теми в седми клас се цели изграждане на отговорно поведение към данните, които се обработват чрез компютърни системи, създаване на учения за работа в екип, зачитане на интелектуалната собственост. (9, Георгиева, 2005)
ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В VII КЛАС
Основни цели на обучението на учениците по ИТ в VII клас:
1. Да знаят основните технически параметри на частите на компютърната система и да извършват настройки операционната система на ниво потребителски интерфейс.
2. Да развият умения за работа по проект в екип и представяне на резултатите.
3. Да създават интегрирани документи съдържащи текст, графични изображения и таблици по зададени теми като използват информация получена по електронен път или чрез традиционни средства за обмен на информация.
4. Да съхраняват и отпечатват компютърни документи.
ЗАДАЧИ:
1. Да се формира положителна емоционална нагласа у учениците и познавателен интерес към работата с компютърни системи.
2. Да се изградят умения и навици за правилната употреба на компютърната техника.
3. Да усвоят определен алгоритъм на работа с компютърна система.
4. Да добият представа за възможностите и различните сфери на приложение на компютърните системи.
5. Да умеят да си поставят цели и да реализират собствени проекти като приемат активна и творческа роля при работата с компютър.
6. Да могат да използват компютъра в контекста на обичайни и специфични, характерни за възрастта, дейности.
7. Да се благоприятства развитието на познавателни умения: планиране и структуриране на дейността; търсене и използване на информация; вземане на решения чрез разнообразие от дейности, подходи и инструменти за разрешаване на проблеми от различни области и свободна експериментална работа, направлявана и подпомагана от учителя. (11, 2006)
ОСНОВНИ МОДУЛИ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
1. Овладяване на компютърната система
2. Информация и информационни дейности
3. Електронна комуникация
4. Информационна култура
Обучението се провежда 1 час седмично - общо 34 часа годишно.
Вземайки под внимание всичко казано до тук за изработването на учебната програма, знанията и уменията, които учениците са придобили до миналата учебна година ми даде основание да включа следните теми в моята учебна програма:
| № | Тема | Брой часове | Очаквани резултати |
| 1. | Основни правила и дейности при разработване на проект. Теми за проект. | 2 | Ученикът: знае основните правила и дейности при разработване на проекти; реализира проект в група или екип, като използва Интернет, различни носители на информация и други ресурси; копира обект от едно приложение в друго; зачита авторските права на готовите материали, които използва |
| 2. | Използване на Интернет и други носители на информация и ресурси за нуждите на проекта. Зачитане на авторските права на готовите материали, които използва. | 2 | |
| 3. | Защита на проект | 2 |
1.5 Проектната работа - средство за активиране на познавателната дейност на учениците
Познавателната дейност е основен вид човешка дейност, без която са невъзможни всички останали - трудовата, комуникативната, оценъчната, емоционално - игровата и други. Свързана с тях, изпитваща влиянието на всяка една от тези дейности, познавателната дейност се явява тяхна основа и предпоставка. Даже трудовата дейност, ако е целенасочена, се опира на знанията, т.е. на осъществената познавателна дейност и се съпровожда от нея.
Американски психолози са на мнение, че не всички ученици са в състояние да откриват самостоятелно различни проблеми. В действителност способността за виждане на проблемите, както и всяка друга творческа способност, не е еднаква у всички и подлежи на развитие. Редица изследователи сочат, че много ученици не са научени да задават въпроси. Липсата на такава практика води до това, че понякога 90 - 95 % от учениците въобще не поставят въпроси. По този начин не се развива, а се подтиска учението да се види проблемът - една от най - важните процесуални характеристики на творческата дейност.
Другата особеност на познавателната дейност представлява виждането на структурата на обекта, който предстои да бъде изучен. Същността на виждането на структурата на обекта се заключва в бързото, понякога мигновено обхващане на елементите на обекта и тяхното съотнасяне един с друг. Това предполага:
¬ умение да се комбинират по - рано известните начини за решение на проблема по нов начин;
умение да се създаде оригинален начин за решение, макар че са известни и други начини. (6, Гайтанджиева, 2000)
Творчеството по своята природа изисква оригиналност, умение човек да се откаже от стереотипите в дейността, в знанията, макар че без такива стереотипи като негова основа, то е невъзможно. Ето защо обучението, от една страна трябва да формира стереотипни знания, умения и навици, а от друга - да създава необходимата готовност ученикът да се откаже от тях при търсенето на други знания и начини за дейност, по - целесъобразни за дадения случай. Посочените характеристики представляват основа на опита за познавателна (творческа) дейност, усвояването на който служи като база за по - нататъшно саморазвитие. С други думи, само след овладяване на интелектуалните свойства, които тези особености предполагат, може да се осъществява тяхното по-нататъшно развитие до равнище, обусловено от природните предразположения и усърдието. Ако тези свойства не се формират в определена възраст, могат да се пропуснат богати възможности за развитие. В крайна сметка се очертават при равнища за усвояване на знанията и начините за дейност (уменията и навиците). Първото - на равнище на възприемането, осъзнаването (разбирането) и запомнянето. Второто - на равнището на приложението в стереотипни ситуации. Третото - на равнището на творческото приложение.
Между познавателната и учебната дейност съществуват много общи черти. При всяка от тях човек се стреми да придобие знания за предметите и явленията в природата и обществото, за сложните изменения в обществените отношения и за постиженията в човешкото мислене, за да ги използва в практиката като същевременно проявява творчество и развива своите способности. „Процесът, чрез който учащите се усвояват културно - историческия опит на човечеството, е преди всичко познавателен процес. Ето защо закономерностите на познанието се отнасят и за познанието, което учениците придобиват за природната и обществената действителност в учебния процес." (5, Бижков, 2001)
Взаимодействието между сетивното и логическото познание, благодарение на което се овладява и преобразува природата и обществената действителност, се отнася и за учебно - познавателната дейност. Тя като специфична познавателна дейност в основата си е творческа, творчески процес, който независимо от неговите разновидности, независимо за коя област се отнася, има основа, в която механизмът на въображението е определящ.
Познавателната дейност на учениците в учебния процес се развива съобразно законите на логиката и психологията на познанието. Съдържателната характеристика на познавателната дейност включва:
научната информация, изучавана по различните учебни дисциплини, която представлява обект на познавателната дейност;
взаимната връзка и обусловеност на процесите възприемане, осмисляне и обобщаване, затвърдяване и прилагане на знанията в практиката, като страни и етапи на учебно - познавателния процес;
репродуктивна (възпроизвеждаща) и продуктивната (творческата) познавателна дейност. (1, Андреев, 1996)
Изясняването на специфичните особености на познавателната дейност на учениците от прогимназиален курс е необходимо поради факта, че практическото мислене стои в основата на всяко мислене и е предпоставка за развитието на словесното и символното мислене. В тази възраст практическото мислене допринася за развитие на умствените способности на учениците, благодарение на което се дава силен тласък за усъвършенстване на учебната дейност. При липса на такъв тласък, в една или друга степен се задържа развитието на интелектуалните способности.
2.1 Организация на изследването
Изследването се проведе с дванайсет ученика от VIIа клас, при ОУ „Георги Бенковски" - град Бургас, които бяха разделени на четири групи. То беше насочено към създаването и изпробването на модел за организация на обучението по ЗП Информационни технологии - практическо приложение на проектното обучение, с цел активиране на познавателната дейност на учениците.
Учениците изучават ЗП - информационни технологии за трета година и са придобили следните знания и умения:
Знания и умения:
Ø Отнасят се внимателно и отговорно към компютъра, периферните устройства и носителите на информация.
Ø Разпознават и реагират по подходящ начин на съобщения, издавани и извеждани от приложения и/или операционната система.
Ø Създават, обработват и съхраняват графична, текстова и звукова информация и я комбинират.
Ø Използват компютърни програми за работа с текст, графика, звук, видео, таблици презентации и тяхното комбиниране.
Ø Използват основни услуги на Интернет чрез специализиран софтуер. Осъзнават значението на електронната комуникация за развитие на обществото.
Ø Знаят и където е възможно употребяват български термини при описание на дейностите, извършвани с компютърната система и компютърната мрежа.
Ø Познават и спазват правилата за безопасна работа с компютър и компютърна мрежа.
Ø Знаят основните начини за търсене, използване и обработване на информация при решаване на учебните задачи.
Ø Зачитат правото на интелектуалната собственост при използване на програми, файлове с данни и работа в компютърната мрежа.
Ø Имат представа за същността на компютърните вируси, възможностите за предпазване от тях и отстраняването им.
Ø Аргументират избора си на информационните средства при решаване на образователните задачи самостоятелно и в екип.
Ø Защитават и популяризират идеите си чрез разнообразни информационни средства, като спазват етичните норми. (19, 20, 21)
Учебният материал за часовете по ЗП - информационни технологии в седми клас, свързан с прилагането на методичните ми идеи за прилагане на проектната работа в часовете е насочен към работата по модула: „Работа по проект”. (25, 2006) Той може да бъде разпределен по следния начин:
| № | ТЕМА | нови знания | упражнение |
| 1. | Основни правила и дейности при разработване на проект. Теми за проект. | 2 | |
| 2. | Използване на Интернет и други носители на информация и ресурси за нуждите на проекта. Зачитане на авторските права на готовите материали, които използват. | 2 | |
| 3. | Защита на проект. | 2 |
2.2 Методика на изследването
ПРОЕКТ: ИЗГОТВЯНЕ НА УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 6 часа
ПРИЛОЖИМИ СТАНДАРТИ: ДОИ по ИТ за седми клас
ОСНОВНА ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ: ИТ
ИНТЕГРАТИВНИ ВРЪЗКИ:
o български език и литература;
o изобразително изкуство;
o музика;
o история и цивилизации;
o география и икономика;
o физическо възпитание и спорт;
o английски език.
ПЛАНИРАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЕКТ:
0 комментариев